Италия брани „мъжкото достойноство“ на Давид от Микеланджело от туристическия кич
От завършването й през 1504 г. Давид на Микеланджело е забележителна фигура в италианската просвета. Но в сегашната епоха на бързите пари кураторите се тормозят, че религиозното и политическо значение на мраморната скулптура се понижава от хилядите магнити за ледник и други сувенири , продавани във Флоренция, които се концентрират върху гениталиите на скулптурата , съобщи Асошиейтед прес.
Директорът на " Галерия на Академията " Сесилия Холберг се трансформира в бранител на " Давид " още с идването си в музея през 2015 година, като бързо се заема с тези, които печелят от облика му, постоянно по способи, които тя намира за " унизителни " .
По искане на Холберг прокуратурата във Флоренция стартира серия от правосъдни каузи, като се базира на италианския кодекс за културното завещание, който пази художествените полезности от унизително и неоторизирано комерсиално потребление. От 2017 година Академията е спечелила стотици хиляди евро от компенсации , споделя Холберг.
Guliver/Getty Images
Решенията оспорват необятно публикуваната процедура, съгласно която правата на интелектуална благосъстоятелност са предпазени за избран интервал от време, преди да станат публично притежание - животът на художника плюс 70 години след неговата кончина.
В по-широк проект решенията повдигат въпроса дали институциите би трябвало да бъдат арбитри на усета и доколко се лимитира свободата на изложение.
Културният кодекс на Италия е необикновен по своя обсег, като всъщност уголемява за безконечни времена авторското право , като го трансферира на музея или институцията, която го има. Ватиканът има сходна законодателна отбрана на своите шедьоври и търси обезщетение посредством правосъдната си система за всяко неразрешено възпроизвеждане, в това число за комерсиална приложимост и за накърняване на достолепието на творбата.
В Гърция има сходен закон, признат през 2020 година, който изисква позволение за потребление на изображения на исторически обекти или артефакти за комерсиална приложимост и не разрешава потреблението на изображения, които " трансформират " или " наскърбяват " паметниците по какъвто и да е метод.
Лувърът в Париж , където са изложени някои постоянно възпроизвеждани шедьоври като " Мона Лиза " и Венера Милоска, отбелязва, че сбирката му в по-голямата си част датира отпреди 1848 година, което прави творбите публично притежание според френското законодателство.
В правосъдни каузи се разисква дали италианският закон нарушава инструкция на Европейския съюз от 2019 година, съгласно която всяко произведение на изкуството, което към този момент не е предпазено с авторско право, попада в общественото пространство, което значи, че " всеки би трябвало да може свободно да прави, употребява и споделя копия на това произведение ".
Комисията на Европейски Съюз не е разгледала този въпрос, само че неин представител съобщи пред АП, че сега тя ревизира " сходството на националните закони за използване на директивата за авторското право " и ще прегледа дали италианският кодекс за културното завещание пречи на нейното използване.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Директорът на " Галерия на Академията " Сесилия Холберг се трансформира в бранител на " Давид " още с идването си в музея през 2015 година, като бързо се заема с тези, които печелят от облика му, постоянно по способи, които тя намира за " унизителни " .
По искане на Холберг прокуратурата във Флоренция стартира серия от правосъдни каузи, като се базира на италианския кодекс за културното завещание, който пази художествените полезности от унизително и неоторизирано комерсиално потребление. От 2017 година Академията е спечелила стотици хиляди евро от компенсации , споделя Холберг.
Guliver/Getty Images Решенията оспорват необятно публикуваната процедура, съгласно която правата на интелектуална благосъстоятелност са предпазени за избран интервал от време, преди да станат публично притежание - животът на художника плюс 70 години след неговата кончина.
В по-широк проект решенията повдигат въпроса дали институциите би трябвало да бъдат арбитри на усета и доколко се лимитира свободата на изложение.
Културният кодекс на Италия е необикновен по своя обсег, като всъщност уголемява за безконечни времена авторското право , като го трансферира на музея или институцията, която го има. Ватиканът има сходна законодателна отбрана на своите шедьоври и търси обезщетение посредством правосъдната си система за всяко неразрешено възпроизвеждане, в това число за комерсиална приложимост и за накърняване на достолепието на творбата.
В Гърция има сходен закон, признат през 2020 година, който изисква позволение за потребление на изображения на исторически обекти или артефакти за комерсиална приложимост и не разрешава потреблението на изображения, които " трансформират " или " наскърбяват " паметниците по какъвто и да е метод.
Лувърът в Париж , където са изложени някои постоянно възпроизвеждани шедьоври като " Мона Лиза " и Венера Милоска, отбелязва, че сбирката му в по-голямата си част датира отпреди 1848 година, което прави творбите публично притежание според френското законодателство.
В правосъдни каузи се разисква дали италианският закон нарушава инструкция на Европейския съюз от 2019 година, съгласно която всяко произведение на изкуството, което към този момент не е предпазено с авторско право, попада в общественото пространство, което значи, че " всеки би трябвало да може свободно да прави, употребява и споделя копия на това произведение ".
Комисията на Европейски Съюз не е разгледала този въпрос, само че неин представител съобщи пред АП, че сега тя ревизира " сходството на националните закони за използване на директивата за авторското право " и ще прегледа дали италианският кодекс за културното завещание пречи на нейното използване.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ